Български думи в старогръцкия - неудобен и премълчаван факт, 26 юни 2024

Българският език е много древен, защото се явява развита форма на речта на Залмоксис и Орфей, а и на трако-пеласгийските племена обитаващи Елада преди идването на дедите на гърците. Доказателства са представени в труд от 526 страници. Книгата съдържа най-големият до този момент тракийски речник с над 650 думи. Може да се поръча лесно при Издателство Атеа https://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html *Гръцкият език съдържа голямо количество особени думи, които нямат смисъл на гръцки език. Те са заети от по-старото население на страната, а това население се състои от трако-пеласги. Те са обитавали територията от Тесалия до Пелопонес, като различните исторически извори дори предлагат информация коя група къде е живяла. Мизите и тевкрите са обитавали Тесалия, техни съседи са били пиерите и перебите. На юг от тях са живели абантите, а и поданиците на тракийските благородници Терей и Евмолп, властващи над Давлида и Атика. Самият Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се заселва там със своите хора. Повечето от племената на Епир и най-вече селите, наречени още ели, а и грайките са класифицирани като пеласги. Пелопонес също е обитаван от пеласгите и по-точно кавконите. *Поради това, че запазените в гръцката реч, а и получени от трако-пеласгиге думи са по характер български, можем да заключим, че речта на трако-пеласгите е древен вариант на българския език. *Това, че не само езикът ни е древен, но и ние физически наследници на древното трако-пеласгийско население знаем и благодарение на мащабните антропологични проучвания от 1959 г. Там е ясно казано, че повечето от българите брюнети спадат към характерния за траките понтийски антропологичен тип. Добавено е и, че дори част от светлокосите и светлооки българи са физически наследници на траките [Попов М. Антропология на Българския Народ, т. I, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г. Марков, ред. Акад. А. И. Хаджийолов, БАН, София, 1959]. * Генетичните проучвания дават същата картина. Най-често срещаните при българите маркери са E-V13 е I2, а те са наследени от хора, обитавали земите ни хилядолетия преди Потопа в Черно море. Древни маркери са J2 и R1bL23. Голяма част от носителите на R1a са наследници на хора, живели на юг от Дунава преди повече от 10 000 години. Тази информация бива неглижирана от повечето ни учени, а някои се опитват с некоректно представяне на данни от изследвана ДНК да прокарат нови лъжи. *Една от най-интересните особени думи в гръцкия е арвули [άρβύλη]. Нейното значение е цървули, обувки от кожа. Първият намерил връзката между гр. арвули [άρβύλη] и цървули е Георги Сотиров. Поради това, че той живее и работи в Канада, за него не е пречка да публикува неудобна за нашите учени информация. *Отново откритие на Сотиров е това, че топонимът Керасус [Κερασοῦς] е свързан с името на плода керасос, което не е нищо друго освен гръцкото предаване на думата череша. Акад. Вл. Георгиев отбелязва в свой труд, че думата череша е българска, понеже нашият език има прекрасно обяснение за названието. Коренът кер идва от черно-червения цвят на плода. *Пак на Сотиров трябва да благодарим за правилното тълкуване на името на град Лебедос [ Λέβεδος] с думата лебед. Градът е лидийски, но самите лидийци, познати още като лидо-меони са част от палео-балканската общност. Тяхното правилно име е Люди [ Λυδοί ] и преди много време е обяснено със стблг. людиѥ - люде, хора, народ. *Друго необяснимо на гръцки език име на растение е дафиновия храст, наричан дафне, но и даухна [δαυχνα]. Проф. Милан Будимир търси връзка със срхр. duh-дъх, миризма, но реално най-подходяща е нашата дума дъхна - мириша приятно. Дафиновият лист наистина мирише приятно и това е дало името му - явно от хора говорещи древен вариант на нашата реч. *Важно е и името Ахерон, това е название на река, спомената в древните митове, но се явава и име на няколко реални реки от територията на Елада, чиито най-древни поселници са нашите предци. Ахерон бива тълкувано с лит. аžeras, ežeras - езеро, а и ѥзеро-езеро. #мизи #мирмидони #българи #ахил #малала #пеласги #траки #тракия #елада #елини #ахерон #мит #митология #титла #цар #даки #симеонвелики #кавказ #памир #степи #северночерноморие #иранци #средновековие #летописи #кон #именник #аспарух #дуло #тракийскиезик #тракийскиречник #фриги #история #исторически #древност #минало #гърция #древнагърция #sparotok #спароток #павелсерафимов #лидия #рим #тибър